Отрицателните лихви могат да нанесат повече щети на британската икономика

Трябва ли британските лихви да  станат отрицателни? Това е хазарт, който може да застраши здравето на банковия сектор на страната и способността й да управлява дефицита по текущата си сметка.

Въпреки риска Централната банка на Великобритания и Северна Ирландия проучва дали тази опция може да бъде използвана, ако икономиката не успее да се възстанови от пандемията или ако са необходими повече стимули. Но съобщенията, направени от различни членове на институцията, предизвикват повече объркване, отколкото яснота. Би било по-добре, ако управителят Андрю Бейли изрази в прав текст предпочитания за това как банката ще отговори устойчиво на икономическата криза, коментира Маркъс Ашлорд за Bloomberg.

Първият вариант на действие би бил повече изкупуване на облигации от страна на Английската централна банка чрез разширяване на програмата за количествени улеснения. Ако това не сработи, лихвеният процент във Великобритания може да бъде намален от 0,1% до нула. Неотдавнашно проучване на израелски учени и работен документ на Европейската централна банка показват, че нулевите проценти могат да насърчат повече заеми, отколкото отрицателните лихви, отчасти защото последните могат да стимулират страх от риска. в

Ако всичко друго не успее, тогава отрицателните проценти могат да бъдат използвани в краен случай, но никой не трябва да пренебрегва опасностите. Най-очевидната опасност е поддържаният дефицит по текущата сметка на Великобритания. Тъй като страната внася повече, отколкото изнася, тя разчита на чужд капитал. Отрицателните ставки могат да изложат този източник на финансиране на риск.

Някои привърженици на отрицателните лихви дават за пример ЕЦБ, която отдавна прилага минусови ставки, за да подпомага икономиката на еврозоната. Но разликите с Великобритания са значими. Страната разполага с голям финансов сектор, който би страдал от отрицателните лихвени проценти. Това се отнася особено много за застрахователния и пенсионния отрасъл.

Секторът на нео банките, наричани още „challenger bank“, в страната вече изпитва трудности с намаляването на нетните лихвени маржове и може да не е в състояние да се справи с отрицателните лихвени проценти. По същия начин подобна промяна може да съсипе строителните дружества, които предоставят много ипотеки във Великобритания. Повече концентрация в ръцете на големите банки в комбинация с опустошен спестовен сектор едва ли е добра рецепта за икономическо възстановяване.

Освен това ползите от отрицателните проценти на ЕЦБ далеч не са ясни. Еврозоната изпитва трудности в растежа си, въпреки непрекъснатите инжекции на ликвидност от трилиони евро и количествените улеснения. в2

Основната полза е ограничаването на силата на валутата в евро, което помага на износителите. Но това също създаде проблеми на европейските страни извън еврозоната. Експериментите на Дания и Швейцария с отрицателни проценти се свеждат почти единствено до спиране на валутите от поскъпване спрямо еврото, за да защитят своите експортни индустрии. В края на миналата година Швеция се отказа с отрицателни ставки и повиши лихвите си до нула.

Паундът така или иначе е слаб заради Brexit, но премахването на положителните лихвени проценти ще го направи още по-уязвим.

АЦБ е в правото си да прецени какви могат да постигнат отрицателните лихвени проценти, ако огромните фискални и парични стимули на Великобритания не успеят да осигурят възстановяване. Но институцията трябва да прибегне до този инструмент само ако икономиката видимо се проваля. Това би било най-разумното действие.